ФОТОКИНА 2016 – НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ФОТОПАНАИР В ЕВРОПА

20 Август 2016ИЗКУСТВО, ИЗЛОЖБИ, FLASH, TECHNOLOGYAndrzej Malyszko

ФОТОКИНА 20-25 Септември 2016, колонията, Германия

Най-големият панаир на фотографската индустрия в Европа и водещ в света. Те се провеждат на всеки две години в Кьолн, Германия. Там ще срещнете не само всички големи производители на фото индустрията, но много компании от Азия, специализирана основно в аксесоари. Панаирът е придружен от конференции, гала награди, артистични и културни събития. Един ден не е достатъчен, за да видите всичко, Ето защо редакторският екип на Obscura запазва цяла седмица за Photokina. Разбира Се, в резултат на това ще можете да видите обширни фоторепортажи, които дават относително пълна картина на панаира.

Но за сега, спомени от преди две години.

http://gallblogonim.blogspot.com/2014/10/photokina-2014-competitions-awards.html

http://gallblogonim.blogspot.com/2014/11/photokina-2014-exhibitors.html

http://gallblogonim.blogspot.com/2014/10/photokina-2014-kolonia-niemcy.html

http://gallblogonim.blogspot.com/2014/11/photokina-2014-community-v1.html

http://gallblogonim.blogspot.com/2014/11/photokina-2014-events.html

Редакционен състав

Katmandu. Zdjęcia przed końcem świata

25 Юли 2016ИЗКУСТВО, ИЗЛОЖБИ, FLASHAndrzej Malyszko

Fotografia nie jedno ma imię. Kolorowa i czarno-biała, portretowa i krajobrazowa, reporterska i studyjna, czysta sztuka lub zaangażowana społecznie. I wreszcie, dobra albo zła.

Dzisiaj i dobra i zaangażowana. Dwie panie, fotografujące podróżniczki, Elżbieta Targońska i Magda Wallner zaprezentowały fotografie z Katmandu, Nepal. Portrety, sceny rodzajowe, życie codzienne, zabytki – życie miasta zamknięte w obrazy fotograficzne…

Wernisaż odbył się dokładnie w pierwszą rocznicę tragicznego trzęsienia ziemi. 25 Април 2015 roku Nepal nawiedziło trzęsienie ziemi o sile 7,8 stopni w skali Richtera. Śmierć poniosło ok. 10 000 ludzi, mieszkańcy utracili domy, zniszczeniu uległy cenne zabytki, infrastruktura… Na zdjęciach widzimy Katmandu sprzed kataklizmu, to świat, którego w dużej części już nie ma.

[wptf id=”18″]

“Katmandu. Zdjęcia przed końcem świata”

25 Април 2016 R, w rocznicę tragicznego trzęsienia ziemi w Nepalu w Galerii Wnętrz Domar odbył się niezwykły wernisaż fotografii Elżbiety Targońskiej i Magdy Wallner.

Изложба, prezentowana do końca maja, obejmowała 32 obrazy, fotograficzny zapis podróży do Katmandu, opis jego codzienności i historii, wrażliwy obraz Nepalu w jego wielowątkowej krasie, Nepalu jeszcze nieświadomego zagrożenia, które go czeka.

Podczas wernisażu uczestnicy nie tylko poznali opowieści autorek o podróży po Nepalu, ale także historię realnej pomocy Nepalczykom i walki ze skutkami żywiołu, o których barwnie opowiedział dziennikarz telewizyjny i wykładowca Sławek Matczak z Fundacji Mała Polska w Nepalu, który kilka razy był w Himalajach. Można było zasmakować potraw kuchni nepalskiej i wsłuchać się w koncert mis tybetańskich.

Ale najważniejszym punktem programu była charytatywna aukcja prac oraz możliwość zakupu pocztówek-cegiełek, z których dochód przeznaczony został na wyposażenie Domku Doktora czyli przychodni w małej wiosce Dumre k. Katmandu, która najbardziej ucierpiała podczas trzęsienia ziemi. W Domku Doktora lekarze wolontariusze z Polski bezpłatnie udzielają porad i leczą mieszkańców. [materiały prasowe]

[wptf id=”19″]

METRO by Ignacy50

21 юни 2016ИЗКУСТВО, ИЗЛОЖБИ, FLASHAndrzej Malyszko

Wystawa METRO by Ignacy50 prezentowana Galerii Teatru KOREZ w Katowicach, Plac Sejmu Śląskiego 2, do końca czerwca 2016.

Jak to się zaczęło?

Jak dla wielu z mojego pokolenia – Komunia i pierwszy aparat – w moim przypadku nie najgorszy FED – 4 (radziecka kopia aparatu Leica), pierwszy film zrobiony bez zdejmowania osłony z obiektywu… i jakoś poszło.

Kamień milowy to kurs fotograficzny zorganizowany przez ZHP pod egidą Świata Młodych – pierwsze zamieszczone zdjęcia, duma itd. I dziesiątki godzin w ciemni, które potem doprowadzą do zerwania z fotografią. Ale póki co zaczyna w plecaku uwierać buława Wielkiego Twórcy.

Przez kilka lat bezskutecznie próbuję sił na egzaminie na Wydział Operatorski łódzkiej Filmówki. Zamiast na studia trafiam do Studium policealnego w Katowicach. Wtedy to już jestem „zawodowcem” – próby zadziwienia świata, a na co dzień – śluby i kolejne godziny w atmosferze nasyconej TSS. Dochodzi do tego, że gdy tylko wchodzę do ciemni – nawet na stopach mam bąble…

Następuje to, co dziś nazywamy „wypaleniem” i fotografia odchodzi zupełnie na bok, aż znika.

Powraca po wielu latach – zaczynam pracę w reklamie – jestem znowu w studio, ale jako stylista, wymyślacz, chodzę po obrzeżach fotografii.

7 lat temu – na moich pięćdziesiątych urodzinach – goście oglądają w ogrodzie duże zdjęcia, opowieść z Pragi. Jakiś czas wcześniej kupuję cyfrowego Nikona D40 – wypoczynkowa podróż do Toskanii zamienia się w nieustanne fotografowanie, jakby ktoś coś odkorkował.

Poznany architekt wnętrz kupuje trochę zdjęć… i to już jest powrót. Pojawia się Ignacy50, potem świadomość, że fotografia cyfrowa to zupełnie coś innego niż tamta z której wyrosłem.

Pracuję coraz więcej, już pełną klatką. Coraz więcej wyjazdów, снимки. Godziny przy poznawaniu Lightrooma – rośnie na powrót świadomość narzędzia. Z wyjazdów przywożę coraz więcej historii opowiadanych obiektywem niż tego, po co pojechałem – czyli motywów do fototapet etc.

Zaczyna powstawać NOTATNIK Z FOTOGRAFIĄ…..

Ciągnie mnie do dużych miast, a tam jest Metro. Tłum, bliskość, różnorodność, kilometry korytarzy i motyw za motywem. Zaczynam fotografować – nie ja pierwszy i pewnie nie ostatni staram się zobrazować atmosferę podziemnych korytarzy. Pierwsze zdjęcia mają datę 2008 – ostatnie z Amsterdamu 2016.

A jakaś anegdota ?

No jest… Prawdziwym powodem powstania przedsięwzięcia o tytule „METRO by Ignacy50” jest przypadkowa wizyta w Teatrze Elektrycznym w Skoczowie. Co to za miejsce? Efekt zwycięstwa Kultury nad komercją. Stare kino z roku 1913 przetrwało i odżyło. Na zewnątrz budynek wyremontowano zgodnie z wymogami Konserwatora, by w środku urządzić nowoczesną salę kinową na 100 miejsc. Powstało wspaniałe miejsce z poszanowaniem tradycji – zostawiono nazwę z początku XX wieku i … nie sprzedaje się tu kukurydzy. Ale prawdziwa perła to super nowoczesny projektor. Gdy po krótkiej rozmowie rzuciliśmy na ekran kilka moich zdjęć – byłem ugotowany. Musze tu coś zrobić. Kolejny „ wieczór z fotografią” znalazł swoje miejsce (wieczory z fotografią organizujemy z Żoną od kilku lat – fotografia jest pretekstem do spotkań i rozmów – po prostu).

Miejsce było, wynajęte niedrogo – zrobię pokaz zdjęć. Uwierzcie mi – 8 х 4,5 m to format znakomity do oglądania. Tylko co pokazać ?

I tak powstał fotocast. Musiał wypełnić wieczór. Gdy okazało się, że w Sali jest także znakomite nagłośnienie – zacząłem myśleć o muzyce. 272 fotografie, zmontowane w blisko 20 minutowy pokaz uświetnił muzyką młody, bielski kompozytor DOMINIK WAWAK.

Była sala, był pomysł na wieczór … to prawdziwa przyczyna powstania fotocastu.

Tamtego wieczoru wypełniliśmy całą salę (do rodziny należało tylko kilkunastu widzów) – prócz METRA pokazaliśmy dokument o święcie zmarłych w Meksyku – jego autorka to Mira Bernardes Rusin.

Od zmontowanych w ciąg obrazów fotografii było blisko do pomysłu na album i wystawę.

Nie ma sensu opisywać tego co już napisane i graficznie oprawione. 50 plansz mojej opowieści o metrze, które tworzą wystawę w katowickiej Galerii Teatru KOREZ to w zasadzie 50 stron albumu.

Grafika to dzieło bielskiego projektanta MARKA KLIMKA. Fotografie zrobiłem ja, a ponieważ jestem strasznym „ gadaczem”, to wewnętrzny imperatyw twórczy (co by to nie znaczyło) kazał mi napisać do zdjęć teksty. Zakładany format to 50 х 50 cm, istnieje 1 egzemplarz wydrukowany, a reszta … jak to dzisiaj – w sieci.

Gdybym od tego Feda począwszy nie przerwał fotografowania – może to inni pisaliby o mnie. A może nie? Za to teraz udowadniam, że prawdziwe życie zaczyna się po 50-tce – twórcze też.

Ignacy Cembrzyński, czerwiec 2016

Autor łączy pasję fotograficzną z własnym biznesem. Prowadzi “sklep z fotografią”:

Sklep z Fotografią powstał wskutek inspiracji przywiezionej ze Sztokholmu. Zobaczyliśmy tam na jednej z wąskich uliczek Gamla Stan sklep ze zdjęciami, który nie odpowiadał definicji “Galerii”. Sprzedawano tam fotografię typu “vintage” w bardzo różnorodnych postaciach. Od reprodukcji na pudełku zapałek, podkładce pod piwo czy makatce, aż do plakatu, fotografii w passe-partout, na dużych powiększeniach oprawionych w ramy skończywszy.

Postanowiliśmy spróbować na naszym rynku – oczywiście biorąc pod uwagę nasze możliwości. Nazwa nasunęła się sama – skoro nie galeria to “sklep z fotografią”. Naszym mottem, czy też reklamowym baseline jest hasło: Ozdabiamy Wnętrza. Oczywiście najłatwiej sprawdzić co robimy na stronie www.sklepzfotografia.pl czy też na FB. Krótko – proponujemy wprowadzenie fotografii do wnętrz w bardzo różnorodnych formach (poza fotografią kolekcjonerską, tym zajmujemy się bardzo rzadko), na tworzywach sztucznych, płótnie, folii czy w formie fototapety bądź plakatu. Zdarzało nam się drukować podłogi oraz sufity czy też fotografie naprawdę wielkoformatowe – największe powiększenie z mojej klatki to 8 х 6 м, zajęło całą ścianę w dwukondygnacyjnym pomieszczeniu pewnego domu.

Od innych wyróżnia nas połączenie mojej wiedzy o poligrafii wielkoformatowej i fotografii oraz handlowo – internetowe doświadczenie mojej Żony. Do dyspozycji naszych Klientów są moje fotografie lub ich własne. Współpracujemy z coraz większą ilością projektantów wnętrz – to nasz wymarzony Klient.

Gdzieś na ” horyzoncie zdarzeń” mamy plany galeryjne, ale to przyszłość. Na razie utrzymujemy się na rynku już prawie 6 години, co uznajemy za sukces.

Zdjęcia pochodzą z wystawy “METRO by Ignacy50”, zobacz także https://issuu.com/ignacy50/docs/metro_by_ignacy50_photobook

[wptf id=”16″]

Reportażowa Photography – разсъждения по повод на Ралито на стари автомобили MOTOCLASSIC Castle Topacz

19 Август 2015ИЗЛОЖБИ, FLASH, ДРУГИ, TECHNOLOGYAndrzej Malyszko

Атрактивни събития влачат тълпите, много от тях имат фотографска техника. Нека поговорим за това, как да снимам тези събития, че материалът е на стойност репортаж, и той е не само “Неделя” сувенир…

Репортаж е отборна игра – много добър доклад може да се състои от най-малко добри снимки, страхотно една снимка не прави, с колекция от снимки на средната даде добро покритие, и една лоша картина е в състояние да съсипе един добър цяло.

На фокус тази история – Трябва да има някаква история. Разбира се историята повече или по-малко. Покритие на събитието е историята по-малко, Въпреки това, драматичен скица следва да бъдат приети. Ако това е отваряне на изкуството, Можете да кажете по дата: дойдат първите гости, Отваря – някои “реч” и представяне на автори, посетителите да видят изложбата, Групови дискусии, сцени, някои изложени произведения на изкуството (но без преувеличение, да не са включени другаде Katalog). Можете да се съсредоточи върху художника, и това, което се случва около него; или разделен на глави: артисти и служители, зрителите гледат изложбата, Shutter морална и любопитни факти… Има много възможности, не е нужно да знаете, когато решите, нека изобилен материал, за да имат по-късно много да избирате.
Правене на снимки от концерта, героят е обикновено екипа, и той посвети най-голямо внимание – Все пак, не забравяйте,, лесно отегчен от много снимки на един отбор, често от едно място. Нека повече за различните планове, fotografujmy аудитория, интересни герои и поведение. И ако успеете да отиде зад кулисите след шоуто, имаме шанс да улови “зад кулисите”.

MOTOCLASSIC Castle Topacz този открит събиране на стари и нови автомобили. Събитието привлича тълпи от посетители – в края на краищата всички ние обичаме автомобилизъм. Мисля, че, че най-голямата грешка е да се стреля само превозните средства, без значение на колко години или лукс, които те. Ако искаме да покажем дори и най-, галерия ще бъде стотици и едва ли някой ги obejrzałby. Разбира fotografujmy експонати, и много от него, но нека не се опитват да се конкурират с фотография кариера – нямаме никакъв шанс да правите снимки на реклама. Нека се опитаме да намери своя начин за разказване, Standard признаване Попълнете детайлите, необичайна перспектива, operujmy дълбочина на полето, зрителен ъгъл. Не се избегне sztafażu, Тя често варира картинката.
Но също fotografujmy хората, някои интересни герои, сцени. Понякога това е някой, облечен любопитно, в други моменти на опашката за напитки или дете в забавна поза. Не се страхувайте да се свържете с снимана – понякога не сте забелязали, те са снимани, в други моменти skwitują усмивка (важно, Не да бъде напрегната, следва да се усмихне първо), а понякога и да вземе играта, zapozują, Те говорят или да попитате за разпространение на изображения. Трябва да бъде отворена… Ако някой не иска да – то няма смисъл да прокара, Извиняваме се и подаде оставка (освен ако не е тема, струва на греха, тогава ще трябва да се опита, обаче, за да направите снимка, но дискретно, сбиване послужат за други цели). За такава голяма и широка събитие трябва да го празнуват два пъти, първият не е известие всичко, и в допълнение можем да единично байпас направено с една оптика (стандартен зум – в моя случай Tamron 17-50 2.8), и един от друг (и – Samyang 8mm f3 5 ае риба око за промяна от Pentax 135 2.5), което спестява постоянни промени лещи.
MOTOCLASSIC събитие като там не е наистина хронология – много неща се случва едновременно на много места, без значение, когато дойдеш – Виждате ли почти всичко. Не линеен разказ, Така че трябва да се търси друг ключов за разказа. Тя може да изгради доклада вписванията (стари коли, нов, публика, Допълнителни атракции…), и могат да се смесват темите, така че те се редуват с? Изборът не винаги е лесно.

Добивът е в изобилие, така че не забравяйте да го прегледа и да изхвърлите колкото е възможно повече, в първия ред на снимки неуспешни – фокус, лошо в рамка (опитате да изрежете на етапа на снимане, рамкиране на финала, дори и с висока разделителна способност трябва да бъде крайна мярка, Не след имаме няколко лещи, Тогава нещо да отрежете), дали такава скучна, Аз никога не ще използва – твърде интимно, снимана в определено неблагоприятни условия; ние не сме папараци. Той също така премахва дублиращите снимки, дори и ако всички те изглежда страхотно, Това оставя, което изглежда да бъде най-добрият – други никога полезни. И така ще бъде и много снимки.

Следващата стъпка е да изберете сценария и предварителен подбор на снимки за преработка. Печатни доклади съдържат няколко – няколко снимки. На интернет, така че няма нужда да се ограничи – както на мрежата и да гледам сте по-издържлив. Но винаги помнете, че количеството не прави качеството и дори най-добрите снимки в големи количества умора – ако материалът е обширна и си заслужава, показваща, тя може да бъде разделена на няколко части, NP. всяка част по малко от нещо друго.
Публикации в интернет, особено тези докладване, Те не се нуждаят от лечение, както каталози или изложбата. Няма никакъв смисъл да се изложи при пълна разделителна способност – не е достатъчно, че едва ли някой ще бъде в гледане, тя все още се излагат на пиратските действия и злоупотреба с нашата интелектуална собственост, например, чрез използването на публикации без нашето съгласие. С размера на днешните монитори 1024 пиксела дълга страна достатъчно доста. В допълнение към преоразмеряване, ние трябва да се коригира – където те са леко преекспонирани или недоекспониран (по-трудно да се коригира експонация) яркост, баланса на бялото и други дребни недостатъци. Снимки с големи дефекти, ние вече не трябва – Ние ги хвърли по-рано.
Повечето програми за развитие / обработка на цифрови изображения има потенциал за такива корекции и задания (партида) – или множество снимки наведнъж.

Аз винаги снимам в RAW, ще, Достатъчно първо I голяма карта с памет, и на второ място само RAW дава пълни възможности за обработка. Няма проблем или гледане или предварителен избор, или дори обикновен препарат – безплатна програма IrfanView + плъгини поддържа почти всички формати за изображения.

След предварителна селекция и подреждане на снимки в реда на избрания подход сценарий за избора отново. Нека да направи преглед на материала, се опитва да изглежда от гледна точка на читателя. Нека да изтривате картини като, Не общия съвпадение, отклоняващи се от техническа или изменението, които могат да нарушават някой е ясно добра. Не си струва да публикува снимки “реклама” – в края на краищата никой не плащаме за него. Skorygujmy поръчка, така че умът ни е ясен и четлив. И накрая, (Обикновено тя самозалъгване) нека да поиска становището на някой, аз знам,.

И сега няколко примера за MOTOCLASSIC Castle Topacz:

организация на пазаруване

превозни средства – различни снимки (цяло, детайли, перспектива…)

сцени, стюардеси…

Съпътстващи атракции

Още снимки тук (и не очаквам, че всичко, което съм написал по-горе се прилага при отчитането ми – това е лесно да се справя…): http://gallblogonim.blogspot.com/2015/08/motoclassic-zamek-topacz-wrocaw-15.html

“С несигурност в несигурност” откриване на изложба в Дома на романски

13 Август 2015ИЗКУСТВО, ИЗЛОЖБИ, FLASHAndrzej Malyszko

Долна Силезия Photography Center е агенция на Център за култура и изкуство в Wroclaw. Разположен в историческия дом на Девите Trzebnickie, най-старата жилищна сграда във Вроцлав с 1208 година.

С любезното съдействие на Националния музей. Т.Кпри. Čiurlionis в Каунас Долна Силезия Photography Center е завършен фотокопия на оригинални 76 снимки, показване на ежедневния живот на бежанците във Вилнюс в края 1939 аз 1940 година. Фотографиите са увековечени литовците, Поляци и евреи.

Болеслав и Едмънд Zdanowscy “С несигурност в несигурност: военни бежанци в Литва през Втората световна война” – 6.08-26.09.2015

“С несигурността В НЕСИГУРНОСТ: Военни бежанци в Литва през Втората световна война

Аз Н 2014 година е преминал 75 години след, след нападението на нацистка Германия срещу Полша 1 Септември 1939 Литва е наводнен с тълпи от бежанци - цивилни и войници интернирани Polish. Малко по-късно, Октомври 1939 година, също пристигна жителите на Германия и на Съветския съюз, Те принудени от властите там да напуснат своите страни.
Тези събития са били огромно предизвикателство за правителството на Република Литва, тъй като малко след въдворяване Vilnius (10 Октомври 1939 година) Вече те трябваше да реши много проблеми, свързани с приемането на новопристигналите, m.in. Сигурност, Регистрация, Настаняване, пансион, разпределението на квоти, предоставянето на медицински услуги, грижи за сираци, образованието и други. Според разчетите на литовския Червения кръст 2 Декември 1939 са регистрирани 18311 пристигания: 3273 Литовците, 7728 Поляците, 6860 Евреи, и в средата на януари 1940 година на такива лица в Литва уж вече 34 939: 4173 Литовците, 17297 Поляците, Беларуси, Руснаци и 13469 Евреи.
The Fototeka и документационен отдел на Националния музей на изкуствата. M. K. Čiurlionis има уникална колекция 76 снимки. С цел да се привлече вниманието към факта, че музеят е подготвила изложба на тема "От несигурността в несигурност: военни бежанци в Литва по време на Втората световна война ", бежанците, представящи съвременната ежедневието, силно белязана от стигмата на сложни международни отношения, които ехо отекват и до днес.
Обстановката във Вилнюс в края 1939 - В началото на 1940 е увековечен във вашите снимки, Edmund (1905-1984) и Болеслав (Нарежете-Kelpšaitė, 1908-1982) Zdanowscy, които в 1945 Те бяха репатрирани в Гдиня. Дъщерята на добре познатия фотограф Жанина Tallat-Kelpšienė, повдигнати в Каунас, Той дойде да Vilnius да учат с видния полски и литовски фотограф Джон Bułhak (1876-1950), Също така е, омъжи Edmund Zdanowski - ученик и сътрудник на самия майстор.
Zdanowscy се ангажира да изпълни тази мисия при поискване помощ Wileńszczyźnie общество (Общество на Вилнюс регион подкрепа). Всяка снимка е с етикет вдлъбнатата отпечатък (E.B.ZDANAUSKAI / VILNIUS), на задната страна носи печат на Zdanowskich (И. Ir B. Zdanauskai / СНИМКИ - Вилнюс / Vilnius, г-VE 25 б. 5) и залепени парче хартия с отпечатаната емоционален описанието на представения образ, изготвен от представител на Сдружението. Двете самите Фотографиите, и коментари са ценен източник на иконографска знания за всекидневния живот остава в сянката на историческите събития 1939 година, отразяващи социалната, Социален, културни и емоционални и психологически аспекти на живота на бежанците в Вилнюс.
Изложбата кани да се обърне внимание на универсални ценности, да се признае значението на организацията и социалните сдружения, като Червения кръст, Благотворителен Society Литовски Vilnius (Вилнюс литовският Благотворителен общество), Комисия Feminine помощ (Комисия Care Дамски) аз инча, която насочи ръка за помощ на хората, засегнати от бедствия на войната.
Plus колекция от исторически и документални фотографии Zdanowskich бе показан за първи път в Националния музей на изкуствата. M. K. Čiurlionis в Каунас за 6 XI 2014 - 18 Аз 2015. Фотографиите са увековечени литовците, Поляци и евреи. Човек би искал да вярвам,, че по-голямата част от бежанците са оцелели сътресенията на война и - оцелели от Литва - започна нов живот в собствената си страна или извън нейните граници.
Една среща с историята чрез фотографии повдига всякакви чувства. Тъй като много от образите са представени деца на различна възраст, може би ще има хора в напреднала възраст, че - благодарни за дара на дълъг живот - да признаят на снимките си или любимите си хора.
(...) Средният размер е автентични снимки 11,6 х 17,7 см.”
Куратор на изложбата Вайда Sirvydaitė-Rakutienė [Прес материали HTTP okis://www.okis.pl/site/dla_mediow/n/1/n/1.html]

Изложбата бе открита от директора на Силезия център по фотография Долна – Jan Bortkiewicz, Директор на Националния музей на изкуствата в Каунас – Много osvaldas Ораз RADCY – Министър в Посолството на Република Литва в Полша – Д-р Александър Audrius Žulys.

Откриване на изложба на фотографии "Пет години на глобална организация на конкуренцията - Вяра и верните на света" – minirelacja

9 Август 2015СЪСТЕЗАНИЯ, ИЗЛОЖБИ, FLASHAndrzej Malyszko

В сътрудничество с Камарата на полската култура във Вилнюс, на ден 30 Юли 2015 г в 17,00 Ние откри фотоизложба "Пет години глобална организация на конкуренцията - Вяра и верните на света"

В продължение 200 фотографии показват представителна част от колекцията ни, получена в рамките на 5 година за организиране на конкурса. Просторните интериора на полската култура House Gallery могат да видят различни прояви на религията по целия свят поглед фотографи.

Благодарим гостоприемство на полската култура Къща за трети път ще посетим Vilnius, Този път ще се отвори "Пет години глобална организация на конкурса - Вяра и верните на света". По-долу, няколко снимки от откриването.

Wroclaw – Биографична открит изложба, посветена на Витолд Romer

3 Август 2015ИЗКУСТВО, ИЗЛОЖБИ, FLASHAndrzej Malyszko

От 03 Август 2015 в Wroclaw Market ще можете да видите на открито изложба, озаглавена биографията. “Витолд Romer - учен и художник”. То показва, че интересът към научна и художествена фотография и химик във Вроцлав и хора и места, свързани с историята на живота си.

Той се организира от Център “Memory и бъдеще”, и те я получава Barbara Роумър и Адам събота.

Витолд Romer (Ур. 14 Юли 1900 Лвов, ZM. 19 Април 1967 във Вроцлав) - Полски инженер-химик, Професор от Техническия университет Вроцлав фототехника. Художник фотограф, на Международната федерация на фотографското изкуство е удостоен с Excellence FIAP Honoraire (HonEFIAP).[https://pl.wikipedia.org/wiki/Witold_Romer]

HTTP://photos.geni.com/p13/0a/37/b2/1c/5344483970047bb7/witold_romer_medium.jpg
[HTTP://www.geni.com/people/Witold-Romer/6000000015093973557]

Откриване на изложба на фотографии “Пет години глобална организация конкуренцията – Вярата и верните на света”

24 Юли 2015ИЗКУСТВО, СЪСТЕЗАНИЯ, ИЗЛОЖБИ, FLASHAndrzej Malyszko

Каним Ви покани на откриването на изложба на фотографии “Пет години глобална организация конкуренцията – Вярата и верните на света”, избрани фотографски произведения.

30 Юли 2015 R., з. 17:00

Изложбата ще продължи до 22 Август 2015 R. Вход свободен

Вижте също Polish Къща във Вилнюс

Zapraszamy do odwiedzenia wystawy i spotkania się z organizatorami,którzy przyjadą z Polski na wernisażu w dniu 30 Юли 2015 г в 17,00. Wystawa zostanie otwarta w Galerii Domu Kultury Polskiej, ulica Naugarduko 76, Wilno – Litwa

We invite you to visit the exhibition and meetings with the organizers, who will come from Polish at the opening on July 30, 2015 at 5 pm.
We also invite you to read the text of the photographic exhibition in Polish, English, German and French – language just click on the link.
The exhibition will be opened in the Gallery of Polish Culture House, Naugarduko Str. 76, Vilnius – Литва

tekst do wiary i wierni po angielsku str.2

Едуард Хартвиг – “Неясен и цветове” Изложба на фотографии в замъка Ksiaz

15 Юли 2015ИЗКУСТВО, ИЗЛОЖБИ, FLASHAndrzej Malyszko

За Хартвиг, че всеки чул, които лекуват фотографията сериозно. Това е един от най-известните полски фотографи. Син на известния портретист, Той проявява още от началото на тридесетте години на ХIХ век. Той беше един от първите,, който се отдели от традицията на bułhakowskiej, освобождаване снимка на идеи Bułhak “сервитути” снимки. Хартвиг е изключително гъвкав артист, Той практикува много видове фотография, пейзаж, снимка фигурална, репортаж… Награденият, автор на множество изложби и публикации.

Изложба “Неясен и цветове” илюстрира широкия спектър от творчески фотограф. Вие ще намерите красива, Черно и бяло, и още импресионистични пейзажи и абстрактни, цветни снимки от късния период на творчеството.

[wptf id=”12″]

ФОТОГРАФИЯ Zdzisław Rynkiewicz

12 Юли 2015ИЗКУСТВО, ИЗЛОЖБИAndrzej Malyszko

Joanna Motylska-Komsta

Откриването интригуваща история в областта на фотографията Zdzislaw Rynkiewicz

Всеки текущата картина прикриващ своята интригуваща история. Автор изненадва техника на снимане. Постоянно събужда интерес към темата и състава. Интервю с доайена на полското фотография Zdzislaw Rynkiewicz.

JMK:
Господ творчески начин да себереализация е ликвидация и неравен. Преди напълно предан Pan собственото "аз" на фотографията, по-рано - между другото - ти взе Господ да работят репортер филм като кореспондент регион Официален Телевизия TVP Бялисток. Защо не продължи кариерата телевизионна репортерка?
ZR:
За да NIE йа, нито моя работодател полската телевизия, Те оставка от сътрудничеството с мен. Тя е политическо решение, взето от първия секретар на провинциалния комитет на Комунистическата партия в Бялисток. За "krytykanctwo". Такива епитети в жаргона на партийните апаратчици осъдиха журналисти, които са имали смелостта да се извърши критичен отчитане на местните кациките некадърни правителства.
Всъщност, много опитен насилствена промяна на статута на TVP репортер, оборудвана с официалния филм фотоапарата и натиснете картата Bell-Howell, статута на безработен мъж, оборудвана със самостоятелна марка фотоапарат Praktica, като единствен инструмент на платена заетост и "Волф билет". Чувствах се особено болезнено си отрежа от насилника климат на ежедневните събития, достойни за запис на филм камера.
Климат, която ми хареса и което аз мобилизиран за творчество. Работа телевизионен репортер даде голямо задоволство, че е мъж полезно за обществото. Разбира се, полезен журналистическа гледна точка. Не ми пукаше за мнението на точката. моята журналистическа дейност от страна на партийни величия. Само рейтинга зрителите и надзорните органи с TVP имат влияние върху избора на предмета на отчетите си, не означава,, че аз пренебрегван филм моята подкрепа важно от гледна точка на Комунистическата партия на бани на половината тяло партия на. Mimo да, честотата показва на TVP заслужили партийни активисти не успя да отговори на очакванията на партийния апарат на властта.
JMK:
Имате впечатляващите творчески постижения - награди и отличия. Участвал е в над Pan 150 międzynarodowych i krajowych wystawach fotograficznych. Został Pan uhonorowany m.in.: Złotym Krzyżem Zasługi RP, Brązowym Medalem “Zasłużony Kulturze Gloria Artis”. Zapytam więc trochę przewrotnie: jak opisałby Pan swoje prace fotograficzne komuś, kto nigdy ich nie widział?
ZR:
Tylko nieliczni fotografowie potrafią barwnie wyrażać swe wizje twórcze zarówno aparatem fotograficznym jak i aparatem mowy. Ja do nich nie należę. Zdecydowanie wolę tworzyć fotografię niż mówić o fotografii. I w ten dostępny mi sposób, Опитвам се да се прояви емоционално ми отношение към фотографията като изкуство. Други форми на повествование около моя фотографска работа I оставят да критиците.
JMK:
Какво е най-важното нещо, Бих искал г-н, на други хора да знаят за вас?
ZR:
Най-трудното нещо е да се говори за себе си, без да попадат в мегаломания. Особено, те не се чувстват необходимостта да бъде от интерес за трети страни. Бих искал да, към паметта на получателите на моите фотографии оставащите изображения, създадени от мен и не на автора. Асоцииране на създателя и работата му консервата, изкове една обективна картина рецепция съдържание. Една добра снимка, не е задължително да има "почтен" Баща. То може да бъде бездомен сирак, Приемам други хора. Това медии носи отговорност за информация за автори и техните произведения и интелектуалната собственост и художествени нека тези произведения се занимава с правото на полския Copyright.
JMK:
Г-н Подаръци снимки в изложбата, които те са били взети между 1954-2014, което създава набор от изключително колоритни Хрониките на предишни времена. Какво за вас означава да си добър фотограф днес, когато всички те са прави снимки?
ZR:
Не е лесно в днешно време да блесне на закачливите фотографското изображение на пазара, защото конкуренцията е огромна. Широкото присъствие на устройства увековечаването на изображение и звук, Тя дава възможност за регистрация на всяко събитие, по всяко кътче на света. Единственият проблем ограничаване на създаването на добра фотография е възможността да избират интересна тема и най-подходящия момент – частица от секундата, do naciśnięcia spustu migawki aparatu fotograficznego. „Pstryknięcie” w odpowiednim momencie może spowodować lub nie, że nasze zdjęcie będzie tak zwanym „niusem”. Nie mniejszą rolę w tworzeniu hitów fotograficznych odgrywa dramaturgia zdarzenia. Współczesny świat, pełen przemocy i klęsk żywiołowych, dostarcza fotografom mnóstwo okazji do tworzenia szokujących zdjęć. W takich warunkach pojawiają się raz, po raz „mistrzowie jednej fotografii”. Przypadkowej fotografii.
JMK:
Skąd czerpie Pan inspiracje do sesji/zdjęć?
ZR:
Najważniejszą, niewyczerpaną kopalnią tematów mojej fotografii była i jest otaczająca nas rzeczywistość. Nawet szarość dnia codziennego, przefiltrowana przez bystre oko fotografa dokumentalisty pozostawia na kliszy aparatu fotograficznego – dziś na karcie pamięci – tajemniczy ślad, dający początek obrazowi fotograficznemu.
Rzadko kreuję fikcyjną rzeczywistość, chyba że wymaga tego szersza koncepcja twórcza. W latach 70 аз 80- tych ub. век, някои от избраните черно-бели фотографски изображения, подложени на вторична обработка във формуляра: fotomontażu, графики и селективна хромат сепия. Такива процедури са възможни поради администрира от мен в powiększalniku вместо традиционната светлина punktowemu, "мляко" електрически крушки. Прожектор – наричан също линейна – позволява достоверно възпроизвеждане на фотографски зърна хартия сребърни метални съоръжения, съдържаща се в желатинова черно-бял негативен филм. И тази "дреболия", доминираше моите фотографски изображения на традиционната фотография ме интересуваше.
JMK:
Какви бяха най-големите трудности/предизвикателства, които срещнахте по време на работата си??
ZR:
Най-големият проблем, с който трябваше да се сблъскам в работата си като занаятчия фотограф, беше изпълнението на поръчката (1973) за Природонаучния музей в Бяловежа. директор, той пожела да го постави на централната фасада на музея, широкоформатна снимка на стадо бизони, изработени по традиционна технология върху фотохартия. През годината 1973, в Полша, фототапетите все още не са направени по индустриален метод. Поръчков фотоформат (хоризонтална) беше гигантско: 4,0 х 2,5 м. Изпълних комисията, но дълги години не можех да си простя, че я взех, безразсъдно решение. Тази задача почти ме съсипа. Трябваше да повторя снимката два пъти. Разходите за използвани фотографски материали и кювети vinidur, специално направени за тази услуга, намалиха таксата ми почти до нула. И всичко това заради моята наивна вяра, че червената светлина не осветява фотохартията. да, не свети но за кратък период от време. И, със съпругата ми Жанина, ние инсталиран на специална рамка рула с фотохартия за около 30 минути. Това беше достатъчно, задействала хартията беше силно "опушен". Нашата работа през цялата нощ напразно.
JMK:
Европейски лидер в екстравагантност, на която неговият Господ позволено?
ZR:
През 70-те последни. Century получила нареждане от персонала Cooperative инвалидите в Бялисток. Нашата работа за фотографски репортаж на млада двойка в сватбената Registry Office. HR ме помоли, I "умело" снимана тази двойка се дължи на някои диспропорции типични младоженците. Г-жа Young тежеше около. 100 кг. и младоженеца ... 40 кг. В фотография всичко е възможно. Вместо това обикновено се използва за такива услуги обектив, да си инсталират широкоъгълен обектив кабинети. Shortcuts перспектива, характерни за широкоъгълни обективи, Аз бях в състояние да се изравнят различията млада двойка. Въпреки това, той не успя да подобри цялостния имидж на младоженците. Изображението е твърде трагикомична.
Особено бял воал на главата си 60-годишният булка контрастира със сериозността на момента. A серия от снимки на сватбата младоженците получили с ентусиазъм: Джо Виж какво красота ...
Един от тези образи - разбира се с моделите на съгласието – Изпратих през годината 1991 международния фотографски конкурс за Великобритания. Получени голямата награда в категорията: "Joke".
JMK:
Най-голямата тайна в работата на Господ фотографа?
ZR:
Разбира Се, Имам си - разработен през годините - технологични куриози Workshop, обогатяването на естетиката на моите снимки. Те не са известни на други фотографи, само защото, че употребата им в лаборатория, фотографът не може да се опише словесно текст. Тя трябва да бъде практически обучен в тъмната стаичка.
JMK:
Какво най-доволни в работата на Господ фотографа?
ZR:
Всеки поръчан доклад, всеки открит фотография и особено непредвидено събитие в реалността около нас, Те осигуряват много изненадващо и изумителна ситуация. Една от причините, че професията не е монотонна фотограф.
JMK:
Какво най-много се забавляваше по време на работа на фотографа?
ZR:
Аз Н 1966 Стрелях за TVP "толкова приятелски", в Brzostowica на полския-беларуски. На голям борда пред трибуната на честта, на която партийните секретари: Гомулка и Хрушчов в статуя пози и чух химна на Съветския съюз, заек се появи .... Приклекна на задните скокове, в продължение на няколко секунди важен заслуша в звуците на националния химн на СССР. Събрани едва прикрита радост на лицата си в мига,. Засрамен открили, че заек, той е в грешната компанията, Той избяга в околната скраб. Част от филма със заека във фонов режим, Тя се е отсякъл от моя репортаж преди публикуването по телевизията.
JMK:
Кое е най-Страх ли те е като фотограф?
ZR:
Аз Н 1965 областите на провинция. Бялисток в речните басейни Narwia, Bug и Biebrza бяха наводнени с вода. С TVP получи препоръка да снима Въздушното оглед на Floodwaters. Като средство за въздушен транспорт, придобит от Aero клуб в Бялисток известният, биплан "kukuruźnik". По време на полет над наводнените райони на вода, рана 60 м. филм ленти. По пътя обратно към летището, Младият пилот на самолета решил да се предаде на психиката на опасен опит. причинявайки бързото снижение "kukuruźnika". Той по-късно призна, и ми се извини, това е "контролирана" снижение. И, за съжаление, Не знаех, че и този полет оцеля страшните.
JMK:
Какво е най-хубавото нещо в работата на фотографа?
ZR:
Обичам да снимам и този факт е причинил, че професията на фотографа практикува от повече от 60 години. Пенсиониран? Също така често посягам за камерата. Общувайки с камера не само върху така наречения "план" За мен е голямо удоволствие.
JMK:
Ако можехте да се върнете назад във времето, какво бихте направили по различен начин?
ZR:
Szedłbym същия начин. Вероятно бих се компрометира ситуации на кръстовището с власт. Понякога имате нещо да загубят тук и сега, за да се възстанови в бъдеще. Разбира се, това не се отнася принципи, което аз винаги ще бъда верен. Аз не трябва да се срамува от, Това, което направих в миналото. Напротив, Горд съм от моите постижения до актуална.
JMK:
Ma Pan, за младша възраст, интересно портфолио и документирани художествени постижения. Как започна вашето приключение с фотографията??
ZR:
Това е дълга история, завърши със случаен избор (като професия) jednej z moich licznych pasji życiowych. Poza rodzinnymi zainteresowaniami muzyką (syn parafialnego organisty Kościoła Katolickiego), kilkuletnią pracą w bankowości, kierowaniem placówkami kultury i wreszcie sięgnięciem po wymarzony statusu reportera TVP.
Swoją zawodową karierę zakończyłem w roli fotografa rzemieślnika. Status artysty fotografika (czł. ZPAF) nie był moim zawodem choć wielu fotografików dzięki legitymacji ZPAF całkiem nieźle egzystowało w czasach PRL.
JMK:
Czy robi Pan sobie selfie?
ZR:
Nie. Każdego dnia (podczas golenia) mam okazję oglądania swojej fizjonomii w lustrze. To mi wystarcza.
JMK:
И накрая,, jakieś rady dla początkujących fotografów?
ZR:
Fotografować, fotografować i jeszcze raz fotografować. Книжното знание е само въведение във фотографията. Само упоритата работа прави калфата шампион...
JMK:
Благодаря ви за интервюто и ви желая още успехи.

[wptf id=”11″]
Откриване на изложба на фотографии Mr. Zdzislaw Rynkiewicz проведе 20.06.2015 R. в галерията на Асоциацията на Долносилезко на художествени фотографи и художници на аудиовизуални ( DSAFITA) във Вроцлав, The. Włodkowica 31 / 4a.

The Photo Magazine – "OBSCURA" – тетрадки Photo PFFiAST, DSAFiTA

Fotografia nie jedno ma imię. Kolorowa i czarno-biała, portretowa i krajobrazowa, reporterska i studyjna, czysta sztuka lub zaangażowana społecznie. I wreszcie, dobra albo zła.

Wystawa METRO by Ignacy50 prezentowana Galerii Teatru KOREZ w Katowicach, Plac Sejmu Śląskiego 2, do końca czerwca 2016.

Вижте също Polish Къща във Вилнюс